Ето едно интервю със студентка от специалност "Книгоиздаване", която тази година завърши и която върнахме малко назад във времето, за да ни разкаже за проекта 4Publishing

Кристине Василева: Идеята за списание, направено изцяло от студенти, е на ваш преподавател. Как я посрещнахте вие, студентите?

Невена Николова: С ентусиазъм, бих казала. Работата по реален проект може да донесе много повече ползи за студента в процеса на обучение, отколкото теорията. Четенето и поемането на знания от книги и научни трудове по различни дисциплини е чудесно, но понякога не е достатъчно. Необходима и е практика, а реализирането на студентско списание е идеалният вариант. 

К: Добре, казаха ви – направете списание. И вие – какво? Какви бяха първата реакция, първите чувства и първата стъпка, която направихте?

Н: Не мога да говоря от името на целия курс. Спомням си каква беше реакцията на колегите около мен, както и моята. Бяхме доволни, че можем да направим нещо ново, различно, да приложим на практика познанията си и да работим по специалността си. Бих казала, че искахме да се проявим и да натрупаме някакъв опит. След като ни съобщиха, че трябва да съградим наш екип, първо разпределихме задачите помежду си, като се съобразявахме с това кой с какво има желание и може да се занимава.

К: Как започна всичко? Разкажи ми. Как се сформира екипът, който по-късно направи списанието факт?

Н: Като студенти, които имаха и други, странични занимания (някои от нас вече работеха), първоначално започнахме с „timetable”. Определихме си срокове за изпълнение. Като разпределиш времето си по-лесно можеш да се съсредоточиш върху учебните си задължения  и лични занимания. А самият екип се сформира спонтанно. С някои от колегите се виждахме и обсъждахме нещата всекидневно, с други комуникирахме чрез социалните мрежи. Да живее Facebook!

К: Всеки голям проект си има екип, а всеки екип – лидер.Кой беше вашият лидер и защо точно той/тя ?

Н: Не мисля, че бих назовала някого като окончателен лидер. Формален или неформален такъв понякога разтройва екип от индивидуалности, които търсят лична изява. Стремяхме се да бъдем равни. Идеята беше всеки да се занимава и да допринесе с каквото може. Само така можехме да вървим напред.

К: Как си разпределихте задачите?

Н: Първо – придържахме се към рубрикирането на предишния брой. Разпределянето на задачите се случи в един от часовете на проф. Филева. Всеки предлагаше идеи и отличникът по краснопис ги записваше на бялата дъска. Така отмятахме кое става, кое – не, по какви теми да пишем. Беше шумно, забавно ... истинско шоу.

К: Какво ви вдъхновяваше? И какво вдъхновяваше теб конкретно ?

Н: Вдъхновение? За някои това беше въпрос на лично постижение, други изпитваха възможностите си, трети се надяваха на хубава оценка в края на семестъра. За мен беше дело, което представяше курса ми. Исках името ми да стои под нещо направено добре. Нещо, което да удовлетворява мен самата.

К: Как избрахте за какво да пишете? Кои да са темите ?

Н: По личната инициатива на колегите ни. Наблюдавахме  и тенденциите на сезона. Някои от нас, които работеха в сферата на книгоиздаването и книготърговията, имаха виждания за това какво се търси и към какво има интерес.

К: Кога и как започнаха да идват идеите? Как ги събрахте и имаше ли конфликти? (Ако е имало – как ги решихте ?)

Н: Някои идеи бяха предварително обмислени, други идваха спонтанно, но се оказа, че най-добрите идеи се родиха в процеса на дебатиране, в момента на разпределяне на задачите, когато бяхме повече хора, а знаете, че повече глави мислят по-добре от една. За конфликти на този етап не мога да се сетя.

К: Трудно ли намерихте спонсори ? Някой, който да повярва във вас?

Н: Оказа се, че има хора, които вярват в нас. Въпросът е как да адресираш посланието си и как да представиш проекта си. Успехи постигнаха най-комуникативните и най-напористите от нас. Сладкодумието и видът, който вдъхва доверие, също е от значение.

К: Как открихте Ралица и защо избрахте точно нея да се заеме с нещо толкова важно като корицата на „4publishing”?

Н: „Откриването” беше целенасочено търсене на идея как да направим списанието по-интересно. В най-неочаквания момент една колежка ни разказа за момиче, което има страхотни идеи. И така... Ралица действително ни предложи нещо, което харесахме от пръв поглед.

К: Когато погледнеш списанието и го разтвориш,  по  нищо не личи, че е направено от непрофесионалисти. Какво ви костваше постигането на този резултат?

Н: О, благодаря! Това е страхотен комплимент за нас. Цената беше пренебрегване на много от личното свободно време.  

К: Успявахте ли да съчетавате забавлението с работата ? И кое надделяваше?

Н: Емоции винаги е имало. Повечето от които бяха приятни, макар и немалкото трудности, с които се срещнахме, и то по чисто технически причини.

К: Някой ще представи ли списанието на предстоящия медиен панаир? ( И ако да ,кой ще е този някой и как планирате да представите списанието?)

Н: Нашият курс представи списанието на фестивала Дни на Свободното слово, Ден 1, Студентски медии, през 2010. След това направихме и презентация и на сайта към „4Publishing” по време на миналогодишния Медиен панаир. В момента щафетата е в ръцете на следващия курс. Много ще се радваме, ако те организират и участват в събития, чрез които да популяризират медията.

К: А сега конкретно за теб, Невена – имаше ли очаквания, когато влезе в специалност „Книгоиздаване” и бяха ли оправдани те?

Н: Харесвах тази специалност и я избрах от части заради привързаността ми към книгите. Освен това съобразих, че учебния план удовлетворява мен самата и идеално пасва на интересите ми. Сега се чувствам добре подготвена за бъдещо професионално развитие и да, очакванията ми напълно се оправдаха.

К: С какво се занимаваш сега ?

Н: С много неща. Не се спирам на едно място. Уча магистратура, водя си блог, имам няколко недочетени книги. Занимавам се и с няколко лични и надявам се в бъдеще професионални проекти.

К: Какво ти даде работата по “4publishing”? На какво те научи? И повлия ли по някакъв начин на теб и на кариерата ти ?

Н: Работатa по “4Publishing” ме научи на търпение, на гъвкавост при общуване в различни ситуации, на работа в екип и ми помогна да развия познанията и да се поупражнявам усърдно на In Design.

К: Защо „Вълците държат рекламата/Книжните плъхове отвръщат на удара”? Разкажи ми повече детайли около твоята статия?

Н: На мен се „падна” да пиша за рекламата в книгоиздаването и общо взето съчетах в едно познанията си и интересните факти от търсенето на допълнителна информация. В заглавието специално се заиграх с изразните средства. Търсех интересното, динамичното. Дали съм успяла само читателите ще преценят. 

К: Съвети към бъдещите издатели на “4publishing”?

Н: Бъдете себе си. Внесете собствения си стил. Развихрете се. Но и бъдете всеотдайни, научете се на търпение, толерантност и работа в екип. Резултатите ще дойдат от само себе си. Ще видите колко е хубаво накрая чувството, когато държите продукта на труда си в ръце.

К: Последен въпрос, който вълнува не само мен, а смея да твърдя и целия първи курс „Книгоиздаване”- Умира ли хартиената книга според теб и ще си останем ли ние просто бедни книгоиздатели ( за чест и за слава) :D?

Н: Не смятам, че умира. Според мен тя отново се възражда. Защо? Защото ползването на книгата е въпрос на удобство. Използването на таблет е подходящо и необходимо за онези, които можем да наречем условно „повредени читатели”, в добрия смисъл на думата, разбира се, и четат по няколко книги на веднъж – разкази  докато пътуват в градския транспорт, романи преди да заспят, поезия за релакс и  често им е необходим някой научен труд за справка. Няма как такива запалени читатели да носят килограми книги всеки ден в чантата си. Ще получат най-малкото някое физическо изкривяване. Но книгата в своя хартиен вариант е дистанцирана от преходното, тя е романтична, тя  носи някаква особена магия. Случвало ли ви се е да наблюдавате някой познат да купува книга, да отваря на произволна страница, залепяйки нос и вдишвайки уханието на хартия и печатано слово. Тези хора никога няма да се откажат от книгите. Те искат да ги притежават, да нареждат своя библиотека и да я оставят за поколенията. Да не говорим, че съществуват и запалени колекционери на книги, които харчат хиляди евро за старопечатни или редки издания, за личната си библиотека или просто като вид финансова инвестиция за бъдещето. Да си представим света без книгата в нейния класически кодексов, хартиен вариант за сега е не само немислимо, но и невъзможно. Книгата просто еволюира, за да достигне повече читатели.

Изготвил: Кристине Василева