По време на кандидатстудентска кампания 2011 в Софийски университет „Св. Климент Охридски” екипът на Лабораторията за анализи и проучвания проведе по електронен път емпирично социологическо изследване спед кандидат-студентите. Негов обект са 1331 души или 11,8%от общо 11 240 кандидатстващи в най-старото висше учебно заведение в страната. Изследването дава важна информация относно специалностите, върху които кандидат-студентите са поставили акцент, като са ги посочили на първо, второ или трето място в съзтезателния си картон.

    Според разпределението на факултети от СУ, чиито специалности са сред първите три желания на кандидатстващите, Факултетът по журналистика и масова комуникация се нарежда сред фаворитите, като преди него в класацията е единствено Философски факултет. Интересно е още, че 39,8 на сто от желаещите на учат във ФЖМК са посочили специалноти от факултета на първите три водещи позиции в съзтезателния си картон.

    Разпределението по факултети, с оглед най-желаните три специалности на анкетираните, сочи още, че 79% от зрелостниците, предпочели обучението във ФЖМК са между 17 и 19 години. В групата на кандидатстващи на възраст между 20 и 22 години този процент е 18,6 %, ФЖМК, обаче, отново поддържа едно от челните места сред факултетите на СУ. Над 23 години процентът драстично пада до 2,2%.

    В зависимост от пола на анкетираните основна тенденция за повечето факултети е преобладаващият брой на жените. Във ФЖМК те са 83, 1% срещу едва 16,9% кандидатстващи мъже. Единстените изключения за целия университет са ФМИ и Физически факултет.

    Според вида на завършеното училище анкетираните кандидат-студенти във ФЖМК се разделят по следния начин: 38,3 % са завършили СОУ, 36,% профилирани гимназии. От професионални гимназии идват 19%, а 5,8 % от други училища, 0,7% вече имат едно висше образование.

     Мястото, където е завършено средното образование също се оказва определящо. ФЖМК заедно с Исторически факултет на СУ заема една от челните позиции сред кандидат-студентите завършили в столицата – 43,6%. От областен център са 23,5% от анкетираните кандидати, а 32,9% живеят в други населени места.

    Кандидат-студентите във ФЖМК са също така и изявени отличници, това сочат данните от изследването. Според него 49,2% от тях са с успех от дипломата за средно образование над 5,50, 36,2% влизат в графата 5,00 – 5,49 и едва 14,5% имат успех по-нисък от 4,99.

    Социологическото изследване на УЦСИ сочи, че ФЖМК е сред факултетите, в които самостоятелната подготовка за кандидатстудентските изпити е от определящо значение. Анкетираните кандидати посочват сред начините си за подготовка още частни уроци, помощ от страна на близки, готови разработени теми, консултации със специалисти, курсове в СУ или е друго висше учебно заведение.

    Интересен факт е, че кандидат-студентите  разчитат най-вече на късмет по време на изпита и на високия си успех от училище, за да си осигурят място в университета. Кандидатстващите във ФЖМК не правят изключение, за тях важни са още усвояването на материала от училище, вида на завършеното учебно заведение, частни уроци. На последните две позиции те са посочили мястото на завършване на средно образование и посещавани курсове.

    Повечето от анкетираните кандидат-студенти са категорични – те биха следвали в друго висше училище, стига да е по предпочитаната специалност. За ФЖМК този процент е 48,4 на сто. 29,4% са готови да запишат в Софийски университе „Св. Климент Охридски” независимо от специалността, а 22,1% не са дали конкретен отговор.

    На въпроса „Какъв начин на кандидатстване биха избрали?” преобладаващ процент от анкетираните посочват кандидатстуденстки изпит, за ФЖМК те са 53,3%, 19,9% биха кандидатствали с оценка от матурата, а тестова система предпочитат 12,5%. Останалите отговори са: успех от дипломата за средно образование – 7,6%, друго – 6.0% и нямам мнение 0,7%.

    Възможността да се кандидатства в повече от едно висше училище  създава своеобразна „пазарна среда”, в която всеки кандидат-студент преценява качеството на предлагания „образователен продукт” и избира за себе си към коя образователна институция да се насочи. Най-голям процент от анкетираните са решили да опитат късмета си и в УНСС, следван от ЮЗУ и НБУ. Еднакъв е процентът на кандидатите избрали за алтернативен вариант ВТУ или ПУ, следвани от други висши училища в страната. Обнадеждаващ е фактът, че чак след това се нарежда процентът на желаещите да учат извън България.

   Какви са представите на анкетираните за максимално допустимата сума като такса за една учебна година? Отговорите имат за цел да изяснят социалните възможности на кандидат-студентите, а не еквивалента на ценността на образованието. Повече от половината от анкетираните – 56,0% смятат, че максималния размер на таксата следва да варира между 301 и 600 лева. Сумата не трябва да надвишава 300 лева според 30,8%, а над 600 лева са готови да платят едва 13,2% от участващите в анкетата. Според същата статистика направена сред желаешите да учат във ФЖМК 60,5% подкрепят „златната среда” – сума от 301 до 600 лева, 30.9% са посочили допустима сума до 300 лева, а над 600 лева са готови да дадат само 8,6% от анкетираните кандидати.

                                                                                                                                  Весела Каврошилова